Към съдържанието

  • Вход чрез Facebook Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

Снимка

Цитати от Учителя, подбирани от Albena Draganova

Цитати

  • Please log in to reply
11 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 28 март 2015 - 04:00

fasebook.jpg

 

Albena Draganova

В природата съществува непреривен процес, непреривни действия. Ученият, в широк смисъл на думата, трябва да познава непреривността в процесите на природата. И всякога, когато се прекъсват процесите, идват страданията. От такива прекъсвания на бентовете си, често американците страдат. Американците, които минават за най-културни, за умни, цивилизовани и практични хора, често, поради някаква несъобразителност от тяхна страна, пострадват от своите бентове, не знаят, де да ги поставят. Те са големи любители на бентове. Преди години, над един от своите градове, те подпушили една голяма ръка, направили бент, за да заградят едно езеро, в което да могат зимно време да се разхождат с шейни и с кънки. Този бент представял грамадна стена, висока 25–30 метра, за да събира голямо количество вода. Инженерите, които строили тази стена, мислили, че тя ще издържи на напора на водата. Обаче, един ден тази стена се съборила, и водата заляла града. хиляди къщи били залети с вода и хиляди хора удавени. На няколко места в Америка са се случили подобни прекъсвания на бентове, от които хиляди хора са пострадали. Ще кажете, че тези американци са излезли глупави, като не са взели пред вид всички възможности за станалите нещастия. Казвам: колко бентове днес не са поставени на място! Нима вашите бентове са поставени на място? Досега аз не съм срещнал нито един човек, на когото всички бентове да са на място. Много от вашите бентове са над града, а много са под града, и всякога се очаква да дойде някаква опасност в живота. По този начин, именно, аз обяснявам моралното падане на някои хора. Когато казват, че някой човек е паднал морално, казвам, че някой бент над града на този човек се е прекъснал някъде и залял голяма част от този град. Това е криза в неговия живот. Този човек не е могъл да устои на едно свое силно желание. Той не е могъл да устои пред известна съблазън, пред касата на своя господар. Отворената каса на неговия господар е сила, която нахлува в сърцето му, събаря бента и завлича всичко, което е под него. С бента заедно отива и човекът.

 

Следователно, човек трябва да гради върху ония здрави основи, на които първоначално още животът е бил поставен. Затова той трябва да знае, какво е необходимо за този живот. Не е въпросът за задгробния живот. Като процес, задгробният живот представя цъфтенето, но преди цъфтенето е растенето. Преди да цъфне, дървото ще расте ред години. Значи, всеки трябва да се запита, кое е най-същественото за деня. Същественото за всеки ден е онова, което можем да постигнем. Значи, при съзнателното растене съществено е онова, което може да ни достави необходимите материали, да свършим работата, която ни е дадена за деня. След като свършим тази работа, ще имаме едно малко удоволствие, едно малко възнаграждение. Това наричаме ние постигане на нашите идеали. За всеки ден е предвидено едно малко постижение. Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умът ви се усилва. Ако не постигнете това, което желаете, във вас настава разслабване на силите ви. На това основание, ударите, които идат отвън, хората наричат съдба. Не, това не е нищо друго, освен разкъсване, разпадане на бентовете им. Ударите, които идат отвън, са разумни актове. Когато чукът удря добре, и гвоздеят пада на място. Но когато гвоздеят се забива повече, отколкото трябва, той става непотребен. Всеки гвоздей трябва да отиде на своето място.

1928_03_25 Остани с нас! 25 март 1928 г., Неделни беседи, София

 

 

 

Прикачени миниатюри

  • 11063497_10152785634530665_7962456932421109232_n.jpg


#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 29 март 2015 - 04:34

fasebook.jpg

 
 
27 март 2015
 

Ще ви приведа един пример. Толстой разправя за една своя опитност. Написал една статия, която за пръв път дава в един вестник. Редакторът не го знае, че го накълцва, че е много невежа, не знае къде да тури точките. Казва: „Може да стане нещо от тебе, но много невежа работа е. Мога ли да зная името ви?“ Той казва: „Толстой.“ Като казал „Толстой“, редакторът казва: „Извинете“. Вече не е невежа. Аз гледам често музиканти, често съм дал някоя песен. И казват, не може ли тук да бъде „ла“, наместо „сол“. Не може ли да бъде „фа“, или „ми“, или „ре“. Не може и може. Но в дадения случай, като вървят по две линии, или по-меки, или по-силни линии вървят, или имат якота, или имат мекота в себе си. Всичките ония ноти, които падат на линиите, са яки, а които са между линиите, са меки. Забележете, че „до“, което е на спомагателната линия, минава през „до“-то, а във втората октава, вече „до“-то е между линиите. Значи от якото „до“ в първата октава, става меко. Ако го пренесете в третата октава, „до“ пада пак на линията.

Та казвам: Ти от едно меко състояние ще минеш в едно грубо състояние. От едно грубо състояние ще минеш в едно меко състояние. От едно религиозно състояние ще минеш в едно светско състояние. Не е лошо човек да бъде светски. Че в какво седи лошото? Тия хора, които правят фабрики, тия хора, които правят часовници, които правят научни институти, които се занимават с много неща, с много научни въпроси, какви са, лоши хора ли са? Те са хора на културата. Или, да кажем, онези, които се молят, и те са добри, но на своето място. Религиозните хора са женствени, а светските хора са мъжествени. Аз вземам в много хубав смисъл, женствени са религиозните хора. Светът има нужда от женственост. Но религиозният живот има нужда от мъжество. За да бъде човек мъченик, мъж трябва да бъде. Жената мъченик не може да стане. Тия, женствените жени защо не карат мъжете да раждат, ами жените раждат? Защото жените са много меки, за да ги накарат да бъдат по-яки, те раждат, да се мъчат. И чрез страданието в тях се внася този мъжествен елемент. Мъжът отвън като влиза, работи с физическия свят, търси груба материя. И става женствен. Жената казва: „Дотегна ми да бъда жена, да готвя.“ Мъжът казва: „Дотегна ми да ходя да копая, да ора, камъни да чукам.“ Вземам това в хубавия смисъл. Казвам, трябва да знаете едно нещо: Срещне ви една мома и във вас чувствувате едно добро разположение, във вас ще стане едно чувство да станете по-женствен. Като срещнете момък, искате да станете строг. Не е лошо човек да бъде строг. Не е лошо и човек да бъде мек. Но трябва да бъде милосърд. В мекотата трябва да има милосърдие, не да има такава лигава каша, да отстъпва. – Туй бяло ли е? – Бяло. Туй черно ли е? – Черно. Той е готов и черното да направи бяло, и бялото да направи черно. Казва: „Аз с никого не споря.“ Няма какво да спорим. Казва: „Нямам мнение. Този въпрос не съм изследвал.“ Какво мислиш за Бога? – „Нищо не мисля.“ – Кой направи света? И за него няма мнение, не знае кой го направи. Учените хора казват: „Знаем, че светът е направен, но кой го е направил, сега го търсим.“ Аз зная, аз искам да зная мене кой ме е направил. Ние всички търсим и докато не се научим кой ни е направил, ние няма да се освободим от смъртта. Да намериш Онзи, Който те е направил, то значи да влезеш във връзка с Любовта. И тогава смъртта е един господар, който те държи в заблуждение. Казва: „Тебе никакъв Господ не ти трябва, ти си роден да слугуваш и да страдаш. Ти трябва да се подчиняваш.“ А пък тогава, като умираш, Господ ти пришепва и казва: „Това е една лъжа.“ Ти, като умираш, смъртта казва: „Свърши се твоята.“ Господ казва, шепне ти: „Ти, като умреш, аз пак ще направя нещо от тебе.“ Този, Който казва, че ще направи нещо от тебе, Той е Бог. Този, Който при всичките моменти, и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог. Аз представям живота така: Един поет пише за любовта и казва: „В онази мрачна нощ, когато аз бях изгубил всичката своя надежда, когато бях изгубил всичката своя вяра и когато бях изгубил всичката своя любов, бях окован с железни вериги и турен в подземие“ – той помни онази нощ – „когато светна Твоята малка светлинка и Ти с твоята магическа тояжка побутна моите окови и те паднаха. Каза ми: Стани, излез вън, светът е създаден за тебе. Помни това.“ Този човек, който има тази опитност, какво ще му говориш? Той минал през страданията и оковите. Той казва: „Ти възвърна в мене моята надежда, Ти възвърна в мене моята вяра, Ти възвърна в мене моята любов.“ Това е реалното, това е Бог в света. Онзи, който възвръща нашата надежда в нас, Онзи, Който възвръща нашата вяра и Онзи, Който възвръща нашата любов, в най-широк смисъл, Той е Бог. Аз не турям в любовта никакви престъпления. В любовта не може да станат престъпления. И във вярата не може да станат престъпления, и в надеждата не може да станат престъпления. То е едно неразбиране. Надеждата, това е най-малкото приятно постижение, което ти може да имаш на земята. Вярата, това е най-малкото и най-доброто постижение, най-малкото добро постижение, което ти може да имаш в духовния свят. Любовта, това е най-малкото постижение, което може да имаш в Божествения свят. Това са най-малките работи. Надеждата е най-малкото постижение във физическия свят, вярата е най-малкото постижение в духовния свят, а любовта е най-малкото постижение в Божествения свят. Вие ще ми кажете: „Защо да не е най-голямото?“ То е статически закон. Най-малкото, то е свързано с най-голямото. И най-голямото е свързано с най-малкото. Ние голямото не можем да знаем какво е, то е непонятно и всякога ще остане непонятно. Ще имаме понятие за Бога. Този, новият телескоп, който сега правят, ще открива една вселена толкоз далечна, че светлината иде за един милиард години. За един милиард години иде светлината от най-далечното слънце. Какво ще си представите Господа, който създал тази велика вселена? Как ще разбере вашия ум? Един милиард години трябва да пътува светлината! Имате едно число 75 с 23 нули. Туй, което човешкият ум не може да разбере. И ние, малките хора на земята казваме: „Защо Господ ме е така направил?“ Защото Господ не иска ти да останеш в тази форма. Ти временно си облечен в туй. Туй е едно временно облекло, което имате. За в бъдеще, ако погледнете, ще имате друго облекло, което Той е приготвил заради вас. И в живота, ако погледнете, не е ли верно? Я фотографирайте едно ваше дете в първата, втората, третата и т.н. до 120 години, 120 образа. Като ги гледате, ще намерите ли туй дете да си прилича? Между детинството и старата възраст има такъв голям контраст, че ще се чудите къде е това дете. Хубаво, защо на стария човек му е израстнала брадата и защо на малкото дете му е паднала брадата? На малкото дете му е паднала брадата, понеже няма мъчнотии. Туй дете беше при един блажен живот, косми нямаше. Тук като дойде, като дойдоха мъчнотиите, брадата започна да расте. Всичките тия косми, веждите, всичките тия противоречия, всичко туй от зор е израстнало. Вие ще разберете криво сега. Има една форма на човешкото лице, която хората рисуват и която не се изменя. Като дойде до 33 години, оттам насетне човека не може да го познаеш. И хиляди години да живееш, не може да познаеш, че е на хиляди години. Гледаш го, млад е този човек. Има една реалност в света, на която времето не оставя никакъв отпечатък, обаче времето оставя отпечатък на нашето лице и хубаво е, че оставя отпечатък. В окултната наука има начини вашите бръчки, можем да ви дадем методи и да премахнете вашите бръчки от лицето си, и пак може да се подмладите. Няма да се присаждат жлези от маймуна. Казвам: Човек може да се подмлади без присаждане. Присаждат се дивачките. Но питам, каква нужда има питомното растение да присаждаш? Тогава с какво ще присадиш питомното? Казва Писанието: Ние живеем в един век, дето Бог снема тия окови от нас. Оковите на миналото са нашите лоши мисли. Като дойде човек, започне да мисли, че е голям грешник. Но има хора, които обратното мислят, че са най-големи светии. Има хора в света, като направят погрешка, никога не считат, че са направили. Казва: „Той е виноват.“ Той бил някого и обвинява друг. Понеже тази епоха е стара епоха, в която сега живеем, тя се сменя. Казват, че земята най-първо е била в едно състояние светлообразно, етерно състояние, после материята станала малко по-гъста. Тогава станала въздухообразна и сега част от тази материя станала твърда. Твърдата материя показва, че между духовната и физическата материя има едно съответствие, че едната е твърда и другата е твърда. Само че онази, Божествената материя, която е твърда, тя е еластична и никога не се чупи, а пък тази материя на земята, която е твърда, се чупи, разглобява се. Ако придобием тази, Божествената твърдост, ние ще станем меки, гъвкави, еластични. Ако добием твърдостта на физическото поле, сами ще предизвикаме смъртта. Ние сме предизвикали смъртта, че сме станали твърди. Физическият свят не отстъпва. Човек не отстъпва и целият пазарлък се разваля за 10–20 гроша или за 10–20 лева. Че туй, което купуваш, струва 1000. Ти за 50 лева искаш да развалиш сметките си. Гледам някой учител, който преподава по музика, бащата за 5 лева не се съгласява и търси друг учител, по-евтин. Но този, който взема по 25 лева, и знанието му е за 25 лева. Ако идеш да купиш ориз, ако дадеш 18–20 или 22 лева, ще вземеш най-хубавия ориз. А ако дадеш 14 или 12 лева, ще вземеш огризки, начукан.

1938_03_27 Добрата круша

 

27 март, 1938 г., Неделни беседи, София



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 17 април 2015 - 05:16

fasebook.jpg

Това са философски въпроси, затова трябва специално време. Най-първо трябва да се определи какво нещо е мъж и какво – жена. Аз съм казвал, че сегашните жени са развалени мъже. Досега Природата е работила върху жената. За жената има един модел, а за мъжа още няма. Жените са без мъже. Няма го още мъжа. Не е дошла още Мъдростта. Вследствие на това в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Съществено нещо липсва. Ами и жената я няма. Любовта не е дошла още в света. Аз за тази жена приказвам от толкова време, все за жената приказвам, за Любовта. Вие казвате: „Какво ще бъде, като дойде жената?“ Като я няма жената вкъщи, какво е? – Разхвърляно е, децата въшки са ги налегнали, мъжът е с окъсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огънят гори, сготвено е, дрехите са закърпени, всичко е в ред и порядък. Туй става, като влезе жената вкъщи. И Любовта като дойде в нас, ще се изчистим, всичко ще бъде – тя знае как. Стига да дойде жената вкъщи, върти се къщата.

 

1922_08_25 Върху задачите на школата

25 август 1922 г. Съборни беседи, Велико Търново

Прикачени миниатюри

  • post-2-0-33628000-1429254710.jpg


#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 17 април 2015 - 08:23

fasebook.jpg

ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

13 април 1914 г. Бургас.

Стремлението на всеки един е свободата в света. Под думата "свобода" да разбираме широчина на своите действия, мисли, желания, които са скрити в нас, и премахване всички стесняващи ги условия.

Свободата е едно качество на Духа.

Да лишим някого от свобода, е падане. При изгубване условията за развиване свободата се ограничава. Например изгубване една част от тялото - ръка, крак, това е намаляване на свободата. Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно ограничение на свободата.

Истината е условие да се възвърне свободата на духа. Свободата подразбира три условия. Първо, свобода на тялото. Второ, свобода на волята и трето - свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни." Истината ще ни покаже пътя към свободата. Не всяка мисъл, желание, воля ни носят свобода. Всяка дума е хвърлена граната. Всяка дума е съчетание от мисли. Една лоша дума, мисъл може да ни лиши от свободата. Казаната обидна дума произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, мерим своите мисли и желания. Тая мярка, тоя пробен камък е Христос. Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни. Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество, трябва да знаем кои от тях да избираме. Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното. Тия мисли и желания идат от разни направления. Трябва да умеем да избираме необходимите камъни за градивото. За градивото на къщата ни необходими са освен камъни още и железа, дървета и други материали. Има духове, които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали ни са колко струват.

Христос иска да ни направи свободни. Ние сме обвързани с хиляди задължения - първите от тях са към родителите, сетне към братятасестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, по-подир към обществото и пр. Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях. Свободата има права и задължения. Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата процеса, които трябва да вървят заедно. Правата се ограничават според изискванията на нашите нужди. Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели, да го ядат. Гдето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове. Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може да стане човек мързелив, горделив и прочее.

В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества - да бъдем свързани с Господа, т.е да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта.

Слънцето познаваме по неговата светлина и топлина. Бога познаваме по Истината и Любовта. Когато Истината влезе в нашия ум - ние мислим, а когато Любовта влезе в нас - ние действуваме Истината е вътрешният зародиш на душата. Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване - не ще има старост, а все младост, ще се чувствуваме всякога бодри. Мъчнотиите са едно благословение - те са едно условие, за да се повдигнем, защото ще се трудим да ги отстраним, за да добием благата.

Всички наши органи, части от тялото като ни помагат, те ни и ограничават, затова трябва да знаем техните функции, за да работят правилно. Сега създаването на духовното тяло ще бъде нам подчинено. То ни напуща и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички духове, които съставляват, живеят в нашето тяло и ни помагат. А то е, казва Христос, че трябва да се сродим с Небето, а сродяването е задължение. Христос се сроди с всички духове. Той се самопожертвува не само на кръста. Съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и обичаме. Той ни е оставил богатство, за да се ползуваме, а не и да го обичаме. Той ни го е оставил, за да се ползуваме, а не да го вземем да го делим. То е богатство, за което Христос се е самопожертвувал. Ако не го ползуваме, Той ще ни го вземе. Той ни го е дал, да се развиваме духовно и да ни приготви за ангелски живот - след тоя свят ще трябва да преминем в друг - света на ангелите.

Христос иска да ползуваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа и когато я намерим, ще бъдем свободни. Христос в света е учил хората как да намерят своята заровена душа- скритото богатство. Много от нашите души са заложени и трябва да ги намерим. Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим. Всички живели преди нас хора са работили земята, натрупали са пръст, и ние трябва да работим с душата си върху същата почва. Затова се иска да имаме условията за мярката - пробния камък. Обръщението, покаянието и прочие, и тук става процесът на новораждане. За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва - добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре. Бог и ангелите изпраща да слугуват на някоя грешна душа за изправлението й. Всякога трябва да започваме от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа. Господ е създал земята и когато тя изпълни своите мисии, нейните частици ще се разширят и ще се свърши земята.

Всеки наш акт в света е колективен, защото сме свързани с много духове. Всяка наша мисъл е едно задължение - една полица, и духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова да не желаем големи работи, защото, като ги искаме, като наше право ще ни се дадат, но по-подир ще каже духът: "Сега плати!", а като нямаме да платим задължението си, идват страданията ни, лишения, болести и прочие..

Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл и духовете го обират. Затова всеки да следи в своята "къща" - тялото си - това е свобода. Сме ли в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят.

Първото важно нещо е сега да различаваме нашите желания и мисли: които от тях са за наша полза, тях да искаме да се изпълнят. И тогава казва се: Господ ги е предназначил за нас.

 

13 април 1914 г. Бургас. (26 април 1914 г. ст. ст.)

По бележките на Минчо Сотиров, Иван Гарвалов и Величка Стойчева

От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя
в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 18 април 2015 - 09:42

fasebook.jpg

 

ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА

 

Всички сте запознати с музиката, всички пеете, всички свирите. За музиката има различни определения. Тя е едно качество на душата. Тя е базирана върху два центъра, които се намират отпред на челото. Всички хора обичат да пеят, но не всички са еднакво музикални, т е. този център не е еднакво развит у всички, вследствие на което тези, у които центърът е слабо развит, не обичат музиката.

Необичането е отрицателно качество, то значи да ти липсва нещо. Някои казват: "Не обичам никого." Това е отрицателно качество, липсва ти нещо. Когато обичаш нещо, това е положителната страна.

Под думата "нещо" се разбира реализиране в света. Под "нещо" се разбира една идея, която е реализирана във физическия свят. Най-напред се заражда у тебе една мисъл, която, като се осъществи, има двойно значение. Говоренето е една музика. Хора, които не са музикални, тяхната реч е дрезгава, те са резки, груби. Хора, които са музикални, гласът им е мек, тих.

Музиката е необходима и любовта не може да се прояви без музика, тя е дреха, с която любовта трябва да се облече. Мома, която пее, има голямо почитание в българския народ.

В човека има две души. На едната душа стремежите й са към центъра на земята, в нея няма музика, в нея има само шум. Другата душа е Божествената, чийто стремеж е към слънцето, нагоре, и в нея има музика. Всеки човек, у когото има музика, той е духовен човек. Той може да не ходи на църква, но в него има стремеж към слънцето и той е според мене религиозен човек. Всеки духовен човек може да бъде религиозен, но не всеки религиозен е духовен. Затова казвам, че музиката има две изражения: реално - несъществено и реално - съществено. Музиката е необходима за всекиго; тя може да лекува човека от разни болести, например всички нервни болести. Ако си нервен, пей някоя песен в мажор- на гама всяка сутрин в продължение на ден, два, три, седмица, месец, всеки обед и вечеря и ако не премине това ваше състояние, елате при мене. Вие какво правите в такива случаи? Викате лекар - той ви дава бром и други лекарства за успокоение, които по-скоро притъпяват нервната система, но не ви лекуват. Музикалните вибрации са тъй деликатни. Те правят едни хубави разтривки, лекарствата са отровни вещества, удари с чукове.

И тъй, музиката у вас ще бъде едно средство, за да изразите вашите чувства, а чувствата ще бъдат една форма, за да изразите разумния си стремеж към Бога. Затова всички религии започват обредите си с песни. Отнемете песните на хората в света, те няма да се женят. С песни се движи колелото на живота. Песента е парата, спре ли парата, и колелото се спира. Когато хората са сгрешили, те са престанали да пеят. Но музика има и в четенето. В поезията има музика. Музика има в постепенното вдигане на гласа, но ако веднага вдигнеш гласа си, правиш една пречупена линия, това се отразява всякога зле на тъпанчето на ухото и когато човек се разгневи, повдига изведнъж тона си и той вече няма музика в себе си или пък музиката му няма отмерен такт. На първо място в живота стои яденето, а после музиката.

Ако ти е развито ухото, ще чуеш каква музика има в яденето. 32-та зъба, като дъвчат, са 32 корди, които свирят по хляба, а езикът - капелмайсторът, който дава такт. Всяко ядене може да се състои от няколко парчета. Вие следите ли от колко парчета се състои вашият концерт при яденето? Всяка една хапка, това е едно ново парче. Яденето е значи първият концерт в живота. Аз, като следя хората, гледам как много от тях, като се съберат, разяждат се и всички стават песнопойци. Който не знае да свири добре с устата си.т.е. не знае правилно да яде,той се чувствува зле и вътрешният слушател - стомахът - казва: "Не свириш добре."

Втори етап на музика е храненето на сърцето, т е. дъвкането на онази храна, която е потребна за сърцето. Така че първата музика е яденето, нейният център френологически е под ухото, втора музика е пеенето - негов център е под челото, трета музика е молитвата, моленето - центърът й е на горната част на главата.

Миньорните гами имат повече влага, а мажорните повече сухота. Когато дойде някой вятър, това са мажорните гами, вдига се прах, а след това идат миньорните гами, пада дъжд. Да може да слушате каква велика миньорна музика е падането на капките! Само тревите разбират тази музика, бих ви препоръчал, когато вали дъжд, да излезете на дъжда и да се оставите да ви вали около 15 минути и се върнете вкъщи, но не се събличайте, наблюдавайте какво ще почувствувате. Ще имате най-добър масаж. Хората може да се лекуват, когато вали дъжд, защото тогава се образува топлина у вас. Но когато дойде вятър, има силно течение, това са мажорните гами и ако се изложите тогава на дъжда - ще се простудите.

Обяснение на някои думи в "Песента на любовта" ("Любовта е извор"). В тази песен думата "майка" има друго значение от това, което се схваща. Думата "извор" е поставена тук, защото тя означава нещо, което бъбли от горе на долу, тя излиза от центъра, отдолу. Ще туриш душата си като този извор.

"Тя живота ражда" - извор не може да роди живота, но между извора и живота има нещо общо, те спадат към една и съща гама. В астралния свят животът тъй извира, затова от тази любов и животът извира. Тук.на земята.го наричаме извиране, а в духовния свят раждание. Под "раждание" се разбира нещо, което е хармонично организирано. Само това, което е добре организирано, то е родено. Да родиш, значи да наредиш нещата правилно. И тъй, у вас любовта трябва да бъде като вода, която извира. От извора ще пристъпиш към живота, който също така трябва у вас да извира.

Бих желал да зная как си представлявате тази любов? Някои казват, че е сила. А вие,какво бихте казали? Вие се срамувате да кажете. Срамът трябва да се превърне в смирение, защото в духовния свят няма срам, а има смирение. Хората не са смирени. Един човек, за да го познаеш дали има срам, дай му власт, пари, нахрани го. Господ, и Той ви опитва. Например, за да познае една жена дали има срам, дава й голяма красота. Като се види много хубава, тя започва да дирижира и всички наоколо й пеят. Ако е някоя грозна, ще си наложи смирение, тя не е капелмайсторът. Тъй че хората биват или капелмайстори, или прости певци. В музиката човек всякога трябва да спазва стъпките, не трябва да има дисхармония.

В псалома ''"Хвалете Господа. защото е благ"'', коя дума е най-важна? Първо, трябва да се намери Господа. II стих: ''"Защото милостта Му е във век."'' Ударението пада на милостта My. III стих: ''"Славете Бога на боговете."'' Бог и Господ са две различни имена. Ударението ще падне на Бога. Вие в живота си туряте ударението на неща, които не са важни. Например често казвате: "Аз тъй ще направя" - нищо няма да направиш. Тези ваши думи нямат никакво съдържание. Казвате: "Аз не любя." Трябва да намерите предмета. Кого ще любите? Думата "любов" никога не трябва да се произнася силно, а тихо. Силните думи нямат нужда от реклама, ти като я пошепнеш, ще те разберат. Силният човек няма нужда от подкрепа. Ние не трябва да подкрепяме Бога, а трябва да работим заедно с Него. Някой от вас казват: "Той не ме люби."

Това не е на мястото си. Ако не те люби, тогава какво? - "Мрази ме." Ти не можеш да познаеш любовта, докато не те мразят. Първо трябва да те мразят, за да те любят после. Вземете една статуя, например тя сега е любима на всички, но по-рано като камък е била забутана някъде далеч от всички. Трябва този камък да се издяла, изглади, за да бъде после хубав. Не мислете, че вие всякога сте били това, което сте сега. Господ ви е одялал, затова сте добри. Щом вашата статуя е направена, вие сте в музиката.

IV стих: ''"Който сам прави големи чудеса."'' На коя дума ще турите ударението?

V стих: ''"Който направи небесата с мъдрост."'' Тук коя дума има значение?

Музиката трябва да се тонира. Мъжът ви започне да се кара. Казвате: "Чакай да видя на коя гама той пее?" Той дирижира една песен, той е капелмайсторът. Ще кажеш на мъжа си: "Ти не взимаш верен тон." Вие мислите, че това е една алегория. Не, в тези противоположности на нещата, вие ще намерите много верен отговор. Някоя жена, като се разсърди, не може да даде отговор на това си сърдене. Нека извира човек. Човек трябва да се гневи музикално. А съвременните християни казват: "Човек трябва да бъде кротък, смирен, добродетелен." Какво значи да бъдеш добър? То значи да знаеш да пееш в такт. Като се наядеш, тогава Господ е добър; ако няма какво да ядеш, Господ не е добър. Наспиш се, наядеш се, казваш: "Добре е това." Вие трябва да приложите новата музика. Да не заприличате на онзи американец и да казвате: "Защо ми трябва да ям, да пия?" Този американец става евангелист, казал, че научил всичко и се вдал в размишления. Един ден 10-годишното му дете го пита: "Защо не пееш като другите хора?" - "Аз се утвърдих вече", отговорил бащата. Един ден впрягат коня в каруцата, но конят се спира, не върви. "Татко, казва момчето, конят се утвърди." Много християни приличат на тези коне, затова гледайте и вие да се не утвърдите. Утвърдяването не е музика. Някои хора искат да са само щастливи, а щастието и нещастието са две благословения в света. Ако си само щастлив, всички ще се нахвърлят върху тебе. На нещастен човек, като му направиш едно малко добро, той става щастлив. Искам да разбирате щастието и нещастието, да знаете как да ги пеете. Трябва да имате търпение за всичко. На търпението коя дума можете да турите като противоположна? - На това противоположната е милосърдието. На бялото - черно. На тъмното - светло. На червеното? На правдата - беззаконие. Как ще изтълкувате думата "праведен"? На физическото поле правдата е такт. Когато не вървиш с капелмайстора, той се изблещва, значи действува Божествената правда. Казват: "Тоягата е излязла от рая."За правдата и за правото ще мислиш като за една тояга, която ви направлява. Грешна душа може да се оправи чрез тоягата.

12 април 1917 г.

От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя
в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 18 април 2015 - 11:11

fasebook.jpg

 

Като говорим за петте свята – физически, чувствен, умствен, причинен и Божествен, хората се спират пред причинния и Божествения – тях не познават. Първите три свята им са познати, защото се движат повече в тях. Като слушат да им се говори за причинния свят, те се чудят как е възможно там да не може човек да прави зло на другите, освен на себе си. Не само зло не могат да правят на другите, но и добро не могат да правят. Направят ли добро на някого, доброто пак се връща към тях. Доброто и злото, което човек прави в причинния свят, в края на краищата се връща към самия него. Значи в причинния свят няма нито злосторници, нито добродетелни хора. Влезе ли добродетелен човек в причинния свят, всичките му добрини пропадат. Както книжните пари губят стойността си, така и добрините на човека в причинния свят губят своето значение. Следователно искате ли да бъдете добри хора, научете се първо да правите добро на себе си. Правите ли добро на себе си, вие сте на прав път. Ако правите добро на другите хора, вие сте на крив път. Защо? Защото това добро не е добро за вас. Истинско добро, което води човека в правия път, е това, което преди всичко е добро за него. Не е ли добро за него, а добро за другите хора, то не е добро. Докато е на земята, човек не може да познае дали доброто, което прави на другите, е добро и за него. Това се познава само в причинния свят. Приложете същия закон и при храненето. Ако яденето, което предлагате на другите, е вкусно първо на вас, то ще бъде вкусно и на другите. Онзи, който разбира и оценява нещата, може да бъде мярка, с която да определя постъпките и отношенията си с другите хора. Някои правят добро с цел да бъдат добре на онзи свят. Те искат там да им се плаща за доброто, което са направили. Мислят ли така, те са на крив път. Преди всичко те няма да познаят ония, на които са правили добро. Познаването на другите е в зависимост от познаването на себе си. Вие можете да познаете колко добър и умен е един човек по това, доколко познавате своята доброта и разумност. Човек трябва да се стреми да подобри живота си във всички светове. Това се постига, като мисли и работи първо за себе си. Като казвам, че човек трябва да мисли първо за себе си, нямам предвид онзи груб, свещен егоизъм. Под думата „себе“ аз разбирам Божественото в човека. Първо ще мислите за Божественото в себе си. Като задоволите нуждите на Божественото в себе си, вие едновременно задоволявате нуждите на Божественото и в другите хора.
 

Причинният свят
Утринно слово от Учителя, държано на 13 януари 1935 г., София, Изгрев.



#7 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 20 април 2015 - 02:20

fasebook.jpg

 

Ще ви приведа един пример. Толстой разправя за една своя опитност. Написал една статия, която за пръв път дава в един вестник. Редакторът не го знае, че го накълцва, че е много невежа, не знае къде да тури точките. Казва: „Може да стане нещо от тебе, но много невежа работа е. Мога ли да зная името ви?“ Той казва: „Толстой.“ Като казал „Толстой“, редакторът казва: „Извинете“. Вече не е невежа. Аз гледам често музиканти, често съм дал някоя песен. И казват, не може ли тук да бъде „ла“, наместо „сол“. Не може ли да бъде „фа“, или „ми“, или „ре“. Не може и може. Но в дадения случай, като вървят по две линии, или по-меки, или по-силни линии вървят, или имат якота, или имат мекота в себе си. Всичките ония ноти, които падат на линиите, са яки, а които са между линиите, са меки. Забележете, че „до“, което е на спомагателната линия, минава през „до“-то, а във втората октава, вече „до“-то е между линиите. Значи от якото „до“ в първата октава, става меко. Ако го пренесете в третата октава, „до“ пада пак на линията.

Та казвам: Ти от едно меко състояние ще минеш в едно грубо състояние. От едно грубо състояние ще минеш в едно меко състояние. От едно религиозно състояние ще минеш в едно светско състояние. Не е лошо човек да бъде светски. Че в какво седи лошото? Тия хора, които правят фабрики, тия хора, които правят часовници, които правят научни институти, които се занимават с много неща, с много научни въпроси, какви са, лоши хора ли са? Те са хора на културата. Или, да кажем, онези, които се молят, и те са добри, но на своето място. Религиозните хора са женствени, а светските хора са мъжествени. Аз вземам в много хубав смисъл, женствени са религиозните хора. Светът има нужда от женственост. Но религиозният живот има нужда от мъжество. За да бъде човек мъченик, мъж трябва да бъде. Жената мъченик не може да стане. Тия, женствените жени защо не карат мъжете да раждат, ами жените раждат? Защото жените са много меки, за да ги накарат да бъдат по-яки, те раждат, да се мъчат. И чрез страданието в тях се внася този мъжествен елемент. Мъжът отвън като влиза, работи с физическия свят, търси груба материя. И става женствен. Жената казва: „Дотегна ми да бъда жена, да готвя.“ Мъжът казва: „Дотегна ми да ходя да копая, да ора, камъни да чукам.“ Вземам това в хубавия смисъл. Казвам, трябва да знаете едно нещо: Срещне ви една мома и във вас чувствувате едно добро разположение, във вас ще стане едно чувство да станете по-женствен. Като срещнете момък, искате да станете строг. Не е лошо човек да бъде строг. Не е лошо и човек да бъде мек. Но трябва да бъде милосърд. В мекотата трябва да има милосърдие, не да има такава лигава каша, да отстъпва. – Туй бяло ли е? – Бяло. Туй черно ли е? – Черно. Той е готов и черното да направи бяло, и бялото да направи черно. Казва: „Аз с никого не споря.“ Няма какво да спорим. Казва: „Нямам мнение. Този въпрос не съм изследвал.“ Какво мислиш за Бога? – „Нищо не мисля.“ – Кой направи света? И за него няма мнение, не знае кой го направи. Учените хора казват: „Знаем, че светът е направен, но кой го е направил, сега го търсим.“ Аз зная, аз искам да зная мене кой ме е направил. Ние всички търсим и докато не се научим кой ни е направил, ние няма да се освободим от смъртта. Да намериш Онзи, Който те е направил, то значи да влезеш във връзка с Любовта. И тогава смъртта е един господар, който те държи в заблуждение. Казва: „Тебе никакъв Господ не ти трябва, ти си роден да слугуваш и да страдаш. Ти трябва да се подчиняваш.“ А пък тогава, като умираш, Господ ти пришепва и казва: „Това е една лъжа.“ Ти, като умираш, смъртта казва: „Свърши се твоята.“ Господ казва, шепне ти: „Ти, като умреш, аз пак ще направя нещо от тебе.“ Този, Който казва, че ще направи нещо от тебе, Той е Бог. Този, Който при всичките моменти, и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог. Аз представям живота така: Един поет пише за любовта и казва: „В онази мрачна нощ, когато аз бях изгубил всичката своя надежда, когато бях изгубил всичката своя вяра и когато бях изгубил всичката своя любов, бях окован с железни вериги и турен в подземие“ – той помни онази нощ – „когато светна Твоята малка светлинка и Ти с твоята магическа тояжка побутна моите окови и те паднаха. Каза ми: Стани, излез вън, светът е създаден за тебе. Помни това.“ Този човек, който има тази опитност, какво ще му говориш? Той минал през страданията и оковите. Той казва: „Ти възвърна в мене моята надежда, Ти възвърна в мене моята вяра, Ти възвърна в мене моята любов.“ Това е реалното, това е Бог в света. Онзи, който възвръща нашата надежда в нас, Онзи, Който възвръща нашата вяра и Онзи, Който възвръща нашата любов, в най-широк смисъл, Той е Бог. Аз не турям в любовта никакви престъпления. В любовта не може да станат престъпления. И във вярата не може да станат престъпления, и в надеждата не може да станат престъпления. То е едно неразбиране. Надеждата, това е най-малкото приятно постижение, което ти може да имаш на земята. Вярата, това е най-малкото и най-доброто постижение, най-малкото добро постижение, което ти може да имаш в духовния свят. Любовта, това е най-малкото постижение, което може да имаш в Божествения свят. Това са най-малките работи. Надеждата е най-малкото постижение във физическия свят, вярата е най-малкото постижение в духовния свят, а любовта е най-малкото постижение в Божествения свят. Вие ще ми кажете: „Защо да не е най-голямото?“ То е статически закон. Най-малкото, то е свързано с най-голямото. И най-голямото е свързано с най-малкото. Ние голямото не можем да знаем какво е, то е непонятно и всякога ще остане непонятно. Ще имаме понятие за Бога. Този, новият телескоп, който сега правят, ще открива една вселена толкоз далечна, че светлината иде за един милиард години. За един милиард години иде светлината от най-далечното слънце. Какво ще си представите Господа, който създал тази велика вселена? Как ще разбере вашия ум? Един милиард години трябва да пътува светлината! Имате едно число 75 с 23 нули. Туй, което човешкият ум не може да разбере. И ние, малките хора на земята казваме: „Защо Господ ме е така направил?“ Защото Господ не иска ти да останеш в тази форма. Ти временно си облечен в туй. Туй е едно временно облекло, което имате. За в бъдеще, ако погледнете, ще имате друго облекло, което Той е приготвил заради вас. И в живота, ако погледнете, не е ли верно? Я фотографирайте едно ваше дете в първата, втората, третата и т.н. до 120 години, 120 образа. Като ги гледате, ще намерите ли туй дете да си прилича? Между детинството и старата възраст има такъв голям контраст, че ще се чудите къде е това дете. Хубаво, защо на стария човек му е израстнала брадата и защо на малкото дете му е паднала брадата? На малкото дете му е паднала брадата, понеже няма мъчнотии. Туй дете беше при един блажен живот, косми нямаше. Тук като дойде, като дойдоха мъчнотиите, брадата започна да расте. Всичките тия косми, веждите, всичките тия противоречия, всичко туй от зор е израстнало. Вие ще разберете криво сега. Има една форма на човешкото лице, която хората рисуват и която не се изменя. Като дойде до 33 години, оттам насетне човека не може да го познаеш. И хиляди години да живееш, не може да познаеш, че е на хиляди години. Гледаш го, млад е този човек. Има една реалност в света, на която времето не оставя никакъв отпечатък, обаче времето оставя отпечатък на нашето лице и хубаво е, че оставя отпечатък. В окултната наука има начини вашите бръчки, можем да ви дадем методи и да премахнете вашите бръчки от лицето си, и пак може да се подмладите. Няма да се присаждат жлези от маймуна. Казвам: Човек може да се подмлади без присаждане. Присаждат се дивачките. Но питам, каква нужда има питомното растение да присаждаш? Тогава с какво ще присадиш питомното? Казва Писанието: Ние живеем в един век, дето Бог снема тия окови от нас. Оковите на миналото са нашите лоши мисли. Като дойде човек, започне да мисли, че е голям грешник. Но има хора, които обратното мислят, че са най-големи светии. Има хора в света, като направят погрешка, никога не считат, че са направили. Казва: „Той е виноват.“ Той бил някого и обвинява друг. Понеже тази епоха е стара епоха, в която сега живеем, тя се сменя. Казват, че земята най-първо е била в едно състояние светлообразно, етерно състояние, после материята станала малко по-гъста. Тогава станала въздухообразна и сега част от тази материя станала твърда. Твърдата материя показва, че между духовната и физическата материя има едно съответствие, че едната е твърда и другата е твърда. Само че онази, Божествената материя, която е твърда, тя е еластична и никога не се чупи, а пък тази материя на земята, която е твърда, се чупи, разглобява се. Ако придобием тази, Божествената твърдост, ние ще станем меки, гъвкави, еластични. Ако добием твърдостта на физическото поле, сами ще предизвикаме смъртта. Ние сме предизвикали смъртта, че сме станали твърди. Физическият свят не отстъпва. Човек не отстъпва и целият пазарлък се разваля за 10–20 гроша или за 10–20 лева. Че туй, което купуваш, струва 1000. Ти за 50 лева искаш да развалиш сметките си. Гледам някой учител, който преподава по музика, бащата за 5 лева не се съгласява и търси друг учител, по-евтин. Но този, който взема по 25 лева, и знанието му е за 25 лева. Ако идеш да купиш ориз, ако дадеш 18–20 или 22 лева, ще вземеш най-хубавия ориз. А ако дадеш 14 или 12 лева, ще вземеш огризки, начукан.

 

1938_03_27 Добрата круша

27 март, 1938 г., Неделни беседи, София



#8 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 20 април 2015 - 04:03

fasebook.jpg

 

В природата съществува непреривен процес, непреривни действия. Ученият, в широк смисъл на думата, трябва да познава непреривността в процесите на природата. И всякога, когато се прекъсват процесите, идват страданията. От такива прекъсвания на бентовете си, често американците страдат. Американците, които минават за най-културни, за умни, цивилизовани и практични хора, често, поради някаква несъобразителност от тяхна страна, пострадват от своите бентове, не знаят, де да ги поставят. Те са големи любители на бентове. Преди години, над един от своите градове, те подпушили една голяма ръка, направили бент, за да заградят едно езеро, в което да могат зимно време да се разхождат с шейни и с кънки. Този бент представял грамадна стена, висока 25–30 метра, за да събира голямо количество вода. Инженерите, които строили тази стена, мислили, че тя ще издържи на напора на водата. Обаче, един ден тази стена се съборила, и водата заляла града. хиляди къщи били залети с вода и хиляди хора удавени. На няколко места в Америка са се случили подобни прекъсвания на бентове, от които хиляди хора са пострадали. Ще кажете, че тези американци са излезли глупави, като не са взели пред вид всички възможности за станалите нещастия. Казвам: колко бентове днес не са поставени на място! Нима вашите бентове са поставени на място? Досега аз не съм срещнал нито един човек, на когото всички бентове да са на място. Много от вашите бентове са над града, а много са под града, и всякога се очаква да дойде някаква опасност в живота. По този начин, именно, аз обяснявам моралното падане на някои хора. Когато казват, че някой човек е паднал морално, казвам, че някой бент над града на този човек се е прекъснал някъде и залял голяма част от този град. Това е криза в неговия живот. Този човек не е могъл да устои на едно свое силно желание. Той не е могъл да устои пред известна съблазън, пред касата на своя господар. Отворената каса на неговия господар е сила, която нахлува в сърцето му, събаря бента и завлича всичко, което е под него. С бента заедно отива и човекът.

Следователно, човек трябва да гради върху ония здрави основи, на които първоначално още животът е бил поставен. Затова той трябва да знае, какво е необходимо за този живот. Не е въпросът за задгробния живот. Като процес, задгробният живот представя цъфтенето, но преди цъфтенето е растенето. Преди да цъфне, дървото ще расте ред години. Значи, всеки трябва да се запита, кое е най-същественото за деня. Същественото за всеки ден е онова, което можем да постигнем. Значи, при съзнателното растене съществено е онова, което може да ни достави необходимите материали, да свършим работата, която ни е дадена за деня. След като свършим тази работа, ще имаме едно малко удоволствие, едно малко възнаграждение. Това наричаме ние постигане на нашите идеали. За всеки ден е предвидено едно малко постижение. Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умът ви се усилва. Ако не постигнете това, което желаете, във вас настава разслабване на силите ви. На това основание, ударите, които идат отвън, хората наричат съдба. Не, това не е нищо друго, освен разкъсване, разпадане на бентовете им. Ударите, които идат отвън, са разумни актове. Когато чукът удря добре, и гвоздеят пада на място. Но когато гвоздеят се забива повече, отколкото трябва, той става непотребен. Всеки гвоздей трябва да отиде на своето място.

 

1928_03_25 Остани с нас!

25 март 1928 г., Неделни беседи, София

Прикачени миниатюри

  • 11063497_10152785634530665_7962456932421109232_n.jpg


#9 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 09 май 2015 - 08:03

fasebook.jpg

 

ВЕЧНО МЛАДИ

 

След прочитане от Библията по жребие, г-н Дънов отбележи следните по-интересни мисли.

Който иска да участва в Царството Божие, трябва да си обреже сърцето. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. Лично на живота не трябва да гледаме, а трябва да гледаме общо на Царството Божие, без да се сърдим, че някого Господ направил цяла нота, а тебе направил половина. Пиесата е такава и ако в нея ти хващаш мястото на осмината, то трябва да си благодарен, защото до ще и време, когато ще те направят цяла нота. Сега може да играеш ролята на писклива висока нота или бас, но друг път ще изиграеш ролята на друга нота и т. н. Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим вечната разгадка. Ние още не сме намерили любовта, защото любовта всякога търси да помага, да се самопожертва, всякога търпи и е благосклонна. Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота. Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила:

1. Трябва да имаме всякога или поне по-честичко молитви, на които всички в едно направление да се молим, и тогава Господ ще ни отговаря.

2. Когато се молим, не бива да се безпокоим, защото безпокойството винаги парализира настроението, а следователно и молитвата. За да ни слуша Господ, трябва да бъдем Негови слуги, но само че това нещо хората не бива да го знаят, а трябва само ние да си го знаем.

3. Ние трябва да се научим да любим, да обичаме. Любовта с думи и предложения не може да се определи. В нея трябва само да се живее – нея само сърцето я разбира. И който иска да се занимава с любовта, той трябва да я живее и тогава тя ще му се изяви.

Христос е една велика енигма. Той е изявлението на Отца и само в небето ще познаем кой е Христос, а сега още Го не познаваме. Той сега за нас е една историческа личност, третото лице на Света Троица и изобщо мъгляво, мрачкаво Го схващаме, а когато стане кост от костта ни и плът от плътта ни, тогава и ние ще се въплътим в Него и ще ни стане ясен. Когато нас ни роди нашата Божествена майка, Духът, към Който се стремим, тогава смъртта ще бъде погълната.

 

29 април 1912 г., неделя

източник:От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г.
Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир"



#10 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 10 май 2015 - 07:24

fasebook.jpg

 

Сега, дойде някой и ми казва: "Охлаждане има." Отишла една сестра някъде на гости, хладно я приели, посрещнали. Тогава направете едно угощение, без да се досети тази сестра, и ще ви посрещнат весело. Тая сестра не е яла три дни, а като я нахраните, ще й дойде вдъхновение. Христос казва: "Пазете се от ония вълци", т.е. това са ония богати, които все пречат - от тях ще се пазите.

Трудно е като си ръководител, че настройват се против тебе и те обхванат като в обръч със своите мисли, та и нощем те наблягат и покой не ти дават. Какво ще направиш? Ще се молиш: "Господи, не им давай муниции, оръжие имат, но муниции да нямат." И в България партии и организации се делят все на по-малки единици. Това е хубаво. На 99 езика говорят, нека се цепят. Ако българите бяха чакали в голямата война да не се намесват, щяха да имат сега положението на Румъния. Бързина не трябва. Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия, и Македония, и Добруджа. Сега иде време да се оправя тази грешка. Идва Конференцията на народите и ще стане по-добре, отколкото се очаква. Не Велика България, а умни българи се искат. Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал нивата и я засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това. Ако не беше умен, щеше да прати стражар.

Сега, второто нещо, което искам от вас, е: Всеки месец, всеки един от вас ще ми пише по едно писмо за положението и аз или ще отговоря веднага, или по-късно - но да не ви смущава това закъснение от моя страна. Вие все ще ми пишете по едно писмо на месец.

 

1927_04_23

ХРАНА, ВОДА, ТОПЛИНА, СВЕТЛИНА

23-ти април, 1927 г., Извънредни беседи, София
http://petardanov.co...927-04-23-хра…/



#11 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 10 май 2015 - 07:34

fasebook.jpg

 

СИЛНАТА ОТРОВА

 

На днешното събрание г-н Дънов даде в общ разговор следните по-интересни мисли:

Венера е планета на любовта. Меркурий – на всички научни издирвания. Сатурн е свързан с всички нещастия. А когато светът е веществен, тогава владее Марс.

Тези хора, у които има повече желязо, те са енергични, а тези, които имат повече фосфор, те са хора на мисълта; а тези, които имат излишък на злато, те са хора на привличане парите.

Грехът е най-силната отрова, която съществува в света. От греха потъмнява умът и ръждясва сърцето, следователно той е един елемент, който трябва да се избягва. Грехът е една силна отрова, за която Господ е казал да я не бутат. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро. Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н. Що е злото? Злото не е нищо друго освен малко количество добро и от там следва, че то е отиване в място, гдето не можеш да намериш никакво добро, което да възпроизведе каква-годе реакция. Най-лошото състояние на един дух е, когато изпадне в безразличието, когато от нищо не се интересува. И това положение е ужасно; от него даже висшите духове се страхуват, защото такъв дух на безразличието слиза надолу и надолу, докато от него не остане никакво величие. Вие мислите, че сте се подвизавали, обаче вярното е, че вие сте още в забавачницата, отгдето ще отидете в първоначалното училище и там по-мъчно ще бъдете приети. Когато почне човек духовно да се подвизава, Господ ще му даде почивка. Христос дойде на света за това, за да можете да работите и въобще да еволюирате, затова вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си и работете. Тия три неща вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си, работете – ви казва Духът. Ний сме арената, за която се борят ангелите. Ний сме раздорната ябълка. Всъщност духовният свят е арена, а ние сме предметът, за който се борят.

 

22 април 1912 г , неделя

източник:От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г.
Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир"



#12 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 708 Мнения:

Публикувано 17 май 2015 - 03:17

fasebook.jpg

 

Събрание, водено от г-н Петър Дънов на 26 февруари 1912 г.

Г-н Дънов прочете Ев. Матея 18:3.

"Истината ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно."

По-важни мисли:

Този стих е равносилен със стиха, който казва: "Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие" Йоана 3: 3. Тия условия, които сега имате на света, няма да се повторят никога във вечността. Ако имате някоя неприятност в живота и се усещате недоволни, неблагодарни, дряхли* и унили, знайте, че причините са кармични и следователно вие сами сте си криви. Ако искаме да влезем в Царството Божие, ни повече, ни по-малко – трябва да станем като децата. "Не трябва да даваме място на съблазните." Не бива да одумваме нашите братя, въобще нека престанем да одумваме. Ако ли се е породило известно недоразумение, да знаете, че някоя горчива карма е застанала отнякъде и дори се е загнездила в нашето естество. Не остава в такива случаи нищо друго, освен да се помолим, да я премахне Господ.

Изпитанията, които ни идат, трябва да знаете, че от Небето се изпращат.

26 февруари 1912 г., неделя

източник: От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г.
Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир"







Теми съдържащи: Цитати

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни